Според официалните данни на Българската народна банка брутният външен дълг на страната в края на юни 2025 г. достига цели 53,0 млрд. евро, или 47,2% от БВП. Това е ръст с 8,3 млрд. евро спрямо юни 2024 г., когато дългът е бил 44,7 млрд. евро (43,1% от БВП).
Най-тревожното е, че именно държавата е основният „длъжник“. За една година държавният външен дълг е нараснал с 5,2 млрд. евро – увеличение от 50,4%. Така делът му в общия външен дълг вече е 29,2%, при едва 23% година по-рано. Какво ни показват данните?
Структура на дълга
- Краткосрочни задължения: 10,5 млрд. евро (19,9% от дълга; +21,5% за година).
- Дългосрочни задължения: 42,5 млрд. евро (80,1% от дълга; +17,9% за година).
- Нетен външен дълг: 33,75 млрд. евро (30,1% от БВП; ръст с 5,1% спрямо март 2024 г.).
- В евро са деноминирани 80,1% от задълженията, а 63,5% са със срок на погасяване над една година.
По институционални сектори
- Държавно управление: 15,5 млрд. евро (13,8% от БВП).
- Централна банка: 1,9 млрд. евро (1,7% от БВП).
- Банков сектор: 9,5 млрд. евро (8,4% от БВП).
- Други сектори (частни компании): 13,4 млрд. евро (12% от БВП).
- Вътрешнофирмено кредитиране: 12,7 млрд. евро (11,3% от БВП).
Какво означават тези числа?
Зад „успокоителната“ фасада на статистиката – че дългът е предимно в евро и основно дългосрочен – се крие проста истина: България живее на кредит. Държавата харчи повече, отколкото събира, и вместо да решава структурните проблеми, трупа нови задължения.
Нещо повече – стремежът към приемане в еврозоната кара управляващите да представят „красиви“ макропоказатели, докато реално бюджетният дефицит и корупцията изяждат ресурсите. Показателите бяха нагласени да изглеждат приемливо за Брюксел, но истината е, че страната потъва в дългове със скорост, която надвишава икономическия растеж.
Ужасно познат сценарий
Това вече сме го виждали – в Гърция. Там внезапно се оказа, че държавният дълг е непосилен. Последваха тежки мерки:
- продажба на пристанища, летища, енергийни компании
- масови съкращения и орязване на доходите
- зависимост от диктовката на кредиторите
Днес България върви по същия път. Ускореното увеличение на държавния външен дълг с над 5 млрд. евро само за 12 месеца е червен сигнал. Ако тази тенденция не бъде овладяна, утре страната може да бъде изправена пред фалит и продажба на стратегически държавни активи – включително пристанища и дори водни източници.
Извод
България се хвали с готовност за еврозоната, но зад числата стои една тревожна реалност – държавата трупа дългове, които утре ще плащат следващите поколения.
Няма значение дали ги наричаме „дългосрочни“ или „в евро“. Истината е, че това е пореден залог на бъдещето, за да се покриват днешни разходи и кражби.
И когато кредиторите поискат сметката – тя ще бъде платена с национални активи. Точно както в Гърция.
ВЪПРОСИ КЪМ УПРАВЛЯВАЩИТЕ КОИТО НЕ СЕ ЗАДАВАТ ОТ ЖУРНАЛИСТИТЕ
Къде отидоха тези 5,2 милиарда евро нов държавен външен дълг само за една година?
С какво се обосновава 50% ръст на държавния външен дълг при положение, че икономиката расте в пъти по-бавно?
Защо брутният външен дълг на България за година нарасна с над 8 милиарда евро – без обществото да е видяло подобрение в здравеопазването, образованието или инфраструктурата?
Защо краткосрочните задължения са се увеличили с над 21% – кой ще плаща тези пари и кога?
Защо управляващите говорят за стабилност и готовност за еврозоната, когато нетният външен дълг вече е 30,1% от БВП и расте?
Не е ли това опит да се прикрие бюджетният дефицит чрез външни заеми?
Колко от тези милиарди реално отиват за инвестиции и колко за запушване на дупки и за обслужване на корупционни схеми?
Кой печели от тази лавина от заеми – народът или тесен кръг приближени до властта?
И… не на последно място: България тръгнала ли е по пътя на Гърция – фалит, диктат от кредиторите и разпродажба на национални активи?
*Снимките на доклада на БНБ са взети от профила на Корнелия Нинова
