Приказки под шипковия храст.
Кой, как и защо бил използвал техника за заглушаване. Защо летището в София не разполага с такава техника.
„Било въпрос на средства“ – ни казва експертът.
Еми… много ясно, че става въпрос за средства.
И още по-ясно е, че който има пари и се чувства застрашен, ще иска да си пази живота от евентуална атака с дрон или от взривно устройство, което може да бъде активирано дистанционно.
Още през 90-те имаше градска легенда, че Големия Маргин използва заглушител в колата си. И тогава това някак не беше голямата национална драма.
Покрай открития преди дни мощен GPS заглушител в София обаче всички се втурнаха да обясняват колко е незаконен.
Да. Незаконен е.
Само че аз се замислих за нещо друго.
Как точно законът позволява на човек да се защити от съвременните технологии, с които може да бъде наблюдаван, следен или дори убит?
Преди време в групата на „Оборище“ имаше публикация за дрон, който в тъмните часове обикаля съвсем близо до прозорците на жилищата.
Какво правиш в такава ситуация?
Не знаеш кой го управлява.
Не знаеш дали снима през прозорците.
Не знаеш защо е там.
Не знаеш дали някой просто си играе, наблюдава конкретен човек или събира информация.
А днес един дрон може не само да носи камера. Може да пренесе и взрив.
И какво правиш, ако имаш информация, че си застрашен?
Подаваш сигнал.
Добрееее.
А как доказваш заплахата?
Някой ти казва: „Имам информация, че подготвят покушение или убийството ти.“
Но същият човек отказва да отиде в полицията и да даде показания, защото се страхува. Не вярва, че информацията няма да изтече. Страхува се, че утре и неговият живот може да бъде застрашен.
Тогава какво?
Как доказваш пред държавата, че заплахата е реална?
И колко време ще отнеме?
Сигнал. Проверка. Преписка. Оценка на риска. Становище. Разрешение… последният да затвори вратата.
Само че човекът, който те наблюдава или е решил да те убие, няма административни срокове.
И дронът му също няма да чака ничие одобрение.
Затова проблемът за мен е много по-голям от това дали един заглушител е законен.
Законът много ясно ти казва с какво нямаш право да се защитиш.
Но какво ти дава насреща?
Разбира се, решението не е всеки да си купи мощен заглушител и еВе мамата на ефира като блокира GPS сигнала на половин град.
Но между това и пълната липса на възможност за техническа защита има огромна разлика.
Защо да няма противодронови системи с ограничен обхват? Нека бъдат сертифицирани. Нека се записва всяко задействане. Нека да има контрол и сериозни санкции при злоупотреба.
Но защитата да е налична преди да стане… „белята“.
Защото… сега каква е алтернативата?
Да чакаш дронът да наднича през прозореца ти, докато установиш кой го управлява?
Или да чакаш нападението да стане „непосредствено“, за да получиш право да се защитиш?
При дрон с взрив тази „непосредствена опасност“ може да продължи няколко секунди.
А после държавата с години ще разследва кой, защо и как го е направил.
Технологиите се развиват много по-бързо от законите, които трябва да ни защитават.
Правото на защита не трябва да започва, когато нападението вече е започнало.
Трябва да включва и правото да го предотвратиш.
И още нещо.
Ами воайорите?
Ами онези, които използват дрон, за да ви надничат „под чаршафите“?
Дронът застава пред прозореца ви през нощта. Снима какво се случва в собствения ви дом. После съдържанието може да се озове в някоя „специализирана“ група в социалните мрежи.
Законът защитава ли неприкосновеността на личния ви живот?
Как точно я защитава в момента, в който камерата е пред прозореца ви?
Какво може да направите? Отивате в полицията и подавате сигнал – И?
Докато някой установи чий е дронът, кой го управлява, откъде го управлява и какво е записал, той отдавна е отлетял. Ако вОбще се установи.
А записът?
Той вече може да е копиран, изпратен на десет души и качен в интернет.
После можете да подавате жалби, да търсите кой е снимал, кой е публикувал и да водите дела.
Но интимният ви живот вече е станал обществено достояние.
И отново стигаме до същия въпрос:
Защо законът се занимава толкова подробно с това какво нямате право да направите срещу дрона, а толкова малко с това как можете да спрете посегателството, докато то се случва?
Дронът отдавна не е просто летяща играчка.
Може да бъде камера.
Може да бъде средство за следене.
Може да събира информация за навиците ви.
Може да наруши интимността на дома ви.
А може да бъде използван и за физическо нападение.
Въпросите очевидно са много повече от това, което компетентните органи смятат, че са установили покрай един установен и намерен заглушител.
ПП Въпросите, които поставям са на вниманието на върналите се на работа народни представители – предайте им ги. Да не се правят на умрели лисици.
