Прочетох публикацията на Страхил Ангелов , която е свързана със споразумението между България и Израел иии… изводите, които си правя по темата са страшни за нас. Да започнем с въпроса:
📌 Кой печели от това споразумение?
1. Израел
Израел е държава с най-напреднали технологии в управлението на водите: обезсоляване на морска вода, повторно използване на отпадъчни води, „умни“ системи за управление.Споразумението отваря пазар за израелските компании в България. Те ще продават технологии, консултации, оборудване. Това значи печалба за техния бизнес, разходи за нашия бюджет.Израел получава и политически бонус – разширяване на влиянието си на Балканите чрез „сътрудничество в стратегически сектор. Някъде прочетох, че водата е ресурс №1 в света след енергията … мисля, че без енергия можем, но без вода – не, така, че направо си е ресурс №1.
2. България
На теория ние печелим „ноу-хау“ – модерни технологии за управление на водите, пречистване, повторно използване.На практика обаче, текстът е изключително разтеглив: „обмен на добри практики, организиране на обучения, демонстрации“. Тоест – нищо конкретно задължително.Реалният „печеливш“ у нас ще е този, който стои зад проектите, обществените поръчки и евентуалните публично-частни партньорства. А ние добре знаем как свършват те в България – комисионни, посредници и усвояване.Народът, хората с празните чешми – нямат никаква гаранция, че от това сътрудничество ще доведе вода във водопроводната им мрежата.
3. Кой ще плаща сметката?
Отново сме от страната на булката. Всички дейности „се финансират при условия, договорени между страните, и зависят от налични средства“. Ще направя „превод“ на нормален български език: пари от бюджета на България, евентуално и еврофондове.Израелските компании ще получават договори, нашите чиновници ще отчитат „международно партньорство“, а обикновеният човек ще плаща чрез данъци и по-високи сметки.
Какъв е извода❓️
Израел печели сигурен пазар и политически позиции.
Българските политици печелят PR ефект – снимки, договори, „европейски облик“.България като държава няма гарантирана реална полза – ако има, тя ще е косвена и в най-добрия случай след години.
Народът … губи. Губи, защото вместо да се управлява ресурсът с национален интерес, той се отдава в зависимост от чужди технологии и компании, което ни поставя в зависимост.
Когато казвам „зависимост“, имам предвид няколко конкретни неща:
1. Технологична зависимост – вместо България да развива собствени решения за управление на водите, ще разчитаме на израелски технологии и компании. Ако договорите се подпишат, ние ще зависим от чужд хардуер, софтуер и експерти.
2. Финансова зависимост – проектите по това споразумение ще се финансират от бюджета и еврофондовете. Израелските фирми ще печелят, а българските данъкоплатци ще плащат.
3. Политическа зависимост – когато контролът върху стратегически ресурс като водата мине през чужди компании и държава, България става уязвима. Израел ще може да диктува условия, а нашите политици ще трябва да се съобразяват.
4. Социална зависимост – ако услугите за управление на водите се „аутсорснат“ и се вдигнат цените, хората стават заложници – плащаш или оставаш без вода.
📌 Тоест не става дума само за „помощ и обмяна на опит“, а за риск стратегически сектор да се постави под външен контрол.
Предлагам ДАНС да се самосезира, защото това е истински пладнешки грабеж на стратегически ресурс и застрашава националната сигурност на България.
