Не съм икономист. Просто управлявам семеен бюджет и смятам, че това е достатъчно, за да си позволя един коментар по темата за държавния бюджет. Ако някъде логиката ми куца, ще се радвам да бъде оборена с аргументи, а не с партийни лозунги и опорки.
Преди да ми напишете, че държавният бюджет не е като семейния, имайте предвид, че НЕ сравнявам финансовите инструменти. Сравнявам принципите на доброто стопанисване -плащане на задълженията, ограничаване на загубите и разумно разходване на наличните средства.
Предлагам да оставим за малко политическите пристрастия настрана и да включим елементарната логика.
Всеки от нас има семейство и семеен бюджет.
Получаваме заплати, наеми, дивиденти или други доходи.
Какво правим?
Първо плащаме данъците, тока, водата, кредита, осигуровките и всички останали задължения. Едва след това с останалите пари купуваме храна, дрехи, ходим по ресторанти и си позволяваме к`вото ни дойде на ума.
Или …
Получаваме заплатата и други доходи, изхарчваме ги до стотинка по заведения и магазини, а после си казваме:
„Тока, данъците и останалите сметки… ще ги платя другия месец.“
Не?
Защо тогава очаквате държавата да го прави?
Да не плащаш задълженията си не означава, че си богат. Означава единствено, че след месец ще платиш повече с лихви, наказателни такси и нови задължения.
Смятам, че с държавния бюджет е абсолютно същото.
Числата могат да се нагласят. Разходите могат да се скрият. Могат да се прехвърлят за следващата година. На хартия всичко изглежда може да изглежда прекрасно.
Само чееее… задълженията не изчезват.
Те чакат следващия, който ще трябва да ги плати.
И не, това не означава, че всеки разход е оправдан.
Истинският въпрос е друг.
Къде потъват парите ни?
Защо държавни дружества работят на загуба?
Защо обществени поръчки струват два, три или пет пъти повече от реалната им цена?
Защо години наред се търпят некадърни или удобни ръководства?
Защо се допуска източване на публични средства?
Държавата не е партийна касичка.
Държавата е най-голямата фирма в България.
А управляващите – без значение кои са те НЕ са собственици.
Те са назначени за управители.
Работата им е една-единствена – да бъдат ДОБРИ СТОПАНИ на парите на данъкоплатците.
А добрият стопанин първо спира течовете.
После плаща сметките.
И чак след това мисли какво още може да си позволи.
Добрият стопанин не оставя сметките на децата си.
За хората, които предпочитат по-академично обяснение, ето същото, но без аналогии:
Държавата е най-голямото предприятие в България. Управляващите не са нейни собственици, а временни управители. Те не разполагат със „свои“ пари, а с парите на данъкоплатците. Основното им задължение е да бъдат добри стопани- да събират приходите, да плащат неизбежните разходи, да ограничават течовете и да управляват публичните средства така, че да носят полза на всички граждани.
Всеки от нас управлява семейния си бюджет по един и същ принцип. Първо плаща задълженията си – данъци, ток, вода, кредити, осигуровки. Едва след това харчи останалите средства. Ако реши да не плаща сметките и да похарчи всичко за удоволствия, след време ще плати още повече под формата на лихви, наказателни такси и санкции.
С държавния бюджет е същото. Ако години наред се прикриват разходи, отлагат се плащания или се прехвърлят задължения към следващи години, това не означава, че проблемът е изчезнал. Означава единствено, че някой го е оставил на следващите.
Другият голям въпрос е как се харчат парите. Добрият стопанин не само плаща навреме задълженията си, но и не допуска източване на средства чрез завишени обществени поръчки, корупция, некомпетентно управление на държавни дружества и безконтролно разходване на публични средства. Именно там се губят милиарди, които после липсват за образование, здравеопазване, инфраструктура и достойни пенсии.
Не ме интересува коя партия управлява. Интересува ме дали управлява като добър стопанин. Добрият стопанин не крие сметките, не прехвърля разходите за утре и не допуска изтичането на обществените средства.
