В последните години неправителствените организации се утвърдиха като активен участник в обществения и политическия живот. Много от тях получават финансиране от чуждестранни донори – фондации, международни организации или държавни структури. Само по себе си това не представлява проблем. Проблем възниква тогава, когато липсва достатъчна прозрачност относно източника на средствата и начина, по който те се използват, особено когато съответните организации участват активно в процеса на формиране на публични политики, които пряко касаят живота на българското общество.
В момента Законът за юридическите лица с нестопанска цел предвижда определена отчетност, но тази отчетност не се следи стриктно, често е недостатъчна, за да позволи ясно проследяване на външното финансиране и евентуалното му влияние върху обществените процеси. Поради това е необходимо да се обсъдят законодателни промени, които да гарантират по-висока степен на отчетност, прозрачност и контрол, без да се ограничават конституционно гарантираните права на сдружаване и участие в обществения живот.
Първата необходима мярка е създаването на публичен регистър на външното финансиране на неправителствените организации. В рамките на регистъра на юридическите лица с нестопанска цел следва да се създаде специална секция, в която всяка организация да декларира всички средства, получени от чуждестранни донори, включително размера на финансирането, източника на средствата, държавата или организацията, от която произхождат, както и конкретната цел и/или условие, за която са предоставени. Тази информация следва да бъде публично достъпна в електронен регистър.
Когато неправителствена организация участва в обществени обсъждания на законопроекти, предоставя експертни становища до държавни институции, участва в работни групи към министерства или организира обучения на съдии, учители и други държавни служители, тя следва да декларира дали е получила външно финансиране, свързано с темата на съответната дейност. По този начин ще се осигури прозрачност относно евентуалното влияние на външни финансови източници върху процеса на формиране на публични политики. Тук е мястото да спомена, че тези мерки са закъснели и има извършена огромна, по мое лично мнение зловредна дейност, но не е късно да се въведе регламент.
Освен това е необходимо да се въведе по-строг режим на финансова отчетност за организациите, които получават външно финансиране над определен праг. Такива организации следва да публикуват подробни финансови отчети, включително информация за всички донори, договори за финансиране и целите на съответните проекти. По този начин обществото ще има възможност ясно да проследява как се използват средствата и какви дейности се финансират с тях.
Отчетите на неправителствените организации трябва да се подават в ясно фиксиран срок, определен в закона. Контролът върху спазването на този срок следва да се осъществява от Националната агенция за приходите, която разполага с необходимия капацитет да проверява финансовите потоци и отчетността на организациите. При неподаване на отчет в законоустановения срок следва да се предвиди процедура по дерегистрация на съответното юридическо лице от Агенцията по вписванията. В такъв случай имуществото на дерегистрираната организация следва да бъде прехвърлено в полза на държавата, а на представляващите лица да се налагат лични финансови или имуществено-правни санкции.
Необходимо е също така да се предвидят механизми за предотвратяване на заобикаляне на закона чрез създаване на нови организации, в които да се прехвърлят средства от вече финансирани неправителствени структури. Подобна практика би позволила прикриване на първоначалния източник на финансиране и би обезсмислила съществуването на публичния регистър. Поради това следва да се въведе възможност за бързо производство за обстойна проверка на финансовия поток до първоизточника на средствата. Такава проверка може да бъде извършвана от Националната агенция за приходите, която разполага с инструментите да проследява финансовите трансфери между различни юридически лица.
Подобни проверки следва да обхващат и случаите, в които едни и същи лица участват в управлението на няколко неправителствени организации. В такива случаи трябва да се анализира дали между съответните структури съществува финансова или организационна връзка, чрез която се прехвърлят средства между формално независими организации. Създаването на механизъм за проследяване на свързаните лица в неправителствения сектор би позволило по-ефективен контрол и би ограничило възможността за изграждане на мрежи от организации, използвани за прикриване на реалните източници на финансиране.
Целта на подобни законодателни промени не е ограничаване на гражданската активност или дейността на неправителствения сектор. Напротив – прозрачността на финансирането и отчетността на организациите са ключови за изграждането на обществено доверие. Когато източниците на финансиране са ясни и проследими, обществото може да бъде уверено, че участието на неправителствените организации в публичния живот се осъществява при условия на откритост, отчетност и защита на националния интерес.
