❗️Ако и вие се питате как се става факчекър – партньор на Фейсбук за проверка на данни, трябва да знаете, че и тук …червата са свински.
За да станеш fact-checker партньор на Facebook (Meta), пътят е сравнително ясен, но не е индивидуален – Meta не работи с отделни лица, а само с организации. Ето го реалния и действащия модел (към 2026 г.):
1️⃣ Най-важното условие е да сте организация, а не човек. Meta работи само с т.н. „независими фактчекърски организации“, а не с блогъри, инфлуенсъри, журналисти на свободна практика. Трябва да сте част от или да създадете НПО, медия, аналитичен център или разследваща платформа.
2️⃣ Нуждаете се от задължителна сертификация от IFCN. Meta изисква партньорите ѝ да са сертифицирани от International Fact-Checking Network (IFCN) – организация към Poynter Institute. Какво изисква IFCN:
- Публична методология за фактчекинг
- Независимост (без партийно финансиране)
- Прозрачност на финансирането
- Корекционна политика (как поправяш грешки)
- Етични стандарти.🔗 IFCN: https://ifcncodeofprinciples.poynter.org/
3️⃣ Какво трябва да имаш, преди да кандидатстваш? Минимумът е: уебсайт с публикувани fact-check материали
- уебсайт с публикувани fact-check материали
- ясно описан екип (дори малък)
- архив от проверени твърдения
- доказуем процес: твърдение → проверка → източници → заключение.
- ❗ Facebook гледа съдържание, не намерения.
4️⃣ Кандидатстване към Meta след IFCN сертификация: Кандидатстваш през Meta Third-Party Fact-Checking ProgramMeta преценява: езиковото покритие (български е плюс), капацитета ти, репутацията. Ако бъдеш одобрен – получаваш достъп до вътрешен инструмент, с който маркираш съдържание като: false, partly false, missing context и Meta ограничава разпространението му.
5️⃣ Плащане? Да – плаща се, но не на проверка, не на брой сваляния,а по договор за капацитет (месечен или годишен).
6️⃣ ВАЖНО: Трябвало да има политическа неутралност, защото Meta не допуска: активистки страници, партийно ангажирани организации, открито идеологически проекти. Фактчекът трябва да е:скучен, документиран, хладен и проверим (дори когато истината е неудобна).
7️⃣ Реалистична оценка за България: В България има много малко IFCN сертифицирани структури и конкуренцията е малка (според мен).
❗️Личното ми мнение, е че тези, които проверяват данните на българското съдържание са представители на т.н. жълтопаветно общество, които са си заврели главите в задните части, мразят Русия и не са обективни по нито един пункт за случващото се по света. Например – ситуация в Израел-Палестина и Русия-Украйна се третира по различни начини. Това са очевидни двойни стандарти, избирателна морална рамка и липса на последователност при оценката на сходни конфликти. Т.нар. „проверка на факти“ в голяма част от случаите отдавна не е нито проверка, нито фактология. Тя се е превърнала в идеологически филтър, който работи избирателно – според това кой е „добрият“ и кой е „лошият“ в конкретния геополитически момент .Една и съща ситуация се тълкува по коренно различен начин в зависимост от участниците. Фактите не би трябвало да се пречупват през геополитически симпатии, а моралните категории не могат да бъдат избирателни, без да загубят смисъла си.Когато една и съща методология води до различни изводи в сходни ситуации, проблемът не е в реалността, а в „проверката“.
КАК СЕ КАНДИДАТСТВА – СТЪПКА ПО СТЪПКА
1. Организация (НЕ физическо лице) Трябва регистрирано юридическо лице- НПО, фондация, сдружение или медия с ясно обособен фактчек отделсобствен сайт (НЕ само соц. мрежи)
2. Публична методология (ключов момент) – това е най-важната бариера. Трябва публично да заявите как избирате твърденията как проверявате какви източници ползвате как коригирате грешки и какво правите при конфликт на интереси👉 ако методологията ви не съвпада идеологически – отпадате.
3. ПОДПИСВАНЕ на IFCN Code of Principles
Това е „цедката“, за която се изразява същинската проверка на данни. Това са 5 принципа: Безпристрастност. Прозрачност на финансирането. Прозрачност на методологията. Отвореност за корекции. Професионална етика.
⚠️ тук се „чистят“ организациите, които: поставят под въпрос западни наративи използват алтернативни геополитически източнициимат критика към ЕС/НАТО/САЩ като системата.
4: ПЕРИОД на наблюдение подаване на кандидатура месеци проверка анализ на публикации назад във времето – гледат какви теми проверявате.
5: ОДИТ от външни „оценители“ – често от вече одобрени фактчек организации – ерго кръгът е затворен
6. ЗАЩО МНОЗИНА ГИ НАРИЧАТ „ПОЛИТКОРЕКТЕН ФИЛТЪР“?
Защото една и съща ситуация се третира различно: Израел–Палестина ≠ Русия–Украйна, а някои теми изобщо не се допускат за проверка, други се маркират като „дезинформация“ по дефиниция. Това не е тайна, но не се признава официално.
7. МОЖЕ ЛИ ДА СЕ ВЛЕЗЕ БЕЗ ДА ПРИЕМЕШ ТЕЗИ РАМКИ?
Честно казано… много трудно до невъзможно. Вариант е да сте регионален, независим проект (без Meta партньорство), да правите fact-checking извън IFCN или да приемете рамката и после да лавирате вътре.
❗️Ако някоя организация все пак успее „да се промуши през цедката“ и започне да проверява факти, но не спазва методологиите на IFCN / EFCSN, не се придържа към т.нар. „западни стандарти“, публикува проверки, които противоречат на доминиращия наратив:
1. Първоначално ще има формален натиск (тих) искания за „уточнения“, забележки за „методология“, настояване за промени в езикаизискване за „баланс“, който на практика значи размиване на извода. Това е фазата: „Не сте в нарушение, но не сте достатъчно коректни.“
2. Второ – институционален натиск посредством проверки от самата мрежа, искане за вътрешни документиодити на финансиране, поставяне „под наблюдение“. Тук вече сигналът е ясен: или се коригирате, или сте проблем.
3. Трето – изключване / дискредитиране. Ако организацията продължи да проверява реално, без да се съобразява: прекратяване на партньорството и публично обявяване, че „не отговаря на стандартите, “лепене на етикети: „проруски“„конспиративни“„политически мотивирани“„ненаучни“.
Важно:❗ Не защото грешите в проверката на факти, а защото изводите ви са неудобни.
4. Какво НЕ се случва. Никой няма да каже: „Вие сте прави“. Никой няма да води честен спор по съдържание. Никой няма да допусне симетрични стандарти (Израел = Русия, САЩ = други държави и т.н.).
5. Реалният извод – Тези мрежи не са неутрални арбитри на истината, а регулатори на допустимия разказ, филтър за приемлива интерпретация, инструмент за управление на публичния дискурс. Фактите са допустими само ако водят до „правилен“ извод.
6. Какво правят независимите организации?
Затова истински независимите или изобщо не кандидатстватили, напускат сами или създават паралелни платформи, без „печат за легитимност“. Цената е по-малък обхват, повече атаки, липса на алгоритмична подкрепа.
Истински независичмите печелят едно ➡️ интелектуална свобода. В едно изречение: Ако една организация проверява факти честно, но не по „правилната линия“, тя няма да бъде търпяна дълго, независимо колко е точна.
❗️Как седи въпроса с финансиране и дейността на проверителите на факти. Възможно ли е да работят на доброволчески принцип?
Ако организация за проверка на факти няма финансиране, работи изцяло на доброволчески принцип и не следва „западни стандарти“, а проверява реално и симетрично – на практика:
1. Може да съществува легално. Няма законова пречка да регистрирате НПО (сдружение или фондация) и да работите доброволно и да публикувате проверки на факти. Това е напълно законно.
2. Няма да има достъп до „официален“ статут пред Meta / Facebook, защото Meta / Facebook НЕ признава автоматично никого за fact-check партньор без международните мрежи (IFCN, EFCSN и др.), които изискват финансиране, отчетност, структура. Доброволчески модел води до много трудно допускане до „вътрешния кръг“.
3. Няма да получите партньорство с Meta. Meta изисква: юридическо лице, редакционна структура, доказуеми методологии, финансова устойчивост (ключово). Без финансиране- няма договор, няма достъп до вътрешните инструменти, няма право да маркираш съдържание като „невярно“.
4. Ще бъдете третирани като „мнение“, не като арбитър. Дори да сте перфектни:ще ви приравняват към блог, анализатор, коментатор, проверките ви няма да имат санкционна тежест, няма да влияете на алгоритмите.
5. Риск от натиск, но не формално. Ако сте неудобни – проверявате „двойните стандарти“, не повтаряте мантрите, тогава няма да ви приемат, ще ви игнорират, евентуално ще ви дискредитират индиректно („неотговарят на стандартите“), но няма автоматични санкции, ако не нарушавате закона.
6. Парадоксът е…., че, ако нямате финансиране, нямате донори, не следвате зададената геополитическа линия, това ви прави по-независими, но по-неприемливи за системата. Кратко обобщение
✔️ Може да съществувате
✔️ Може да публикувате
✔️ Може да сте обективни
❌ Няма да ви признаят официално
❌ Няма да ви дадат власт
❌ Няма да влияете институционално
С други думи: Истината без спонсор е позволена, но не бива легитимирана.
❗️Какво финансиране е необходимо за да станете легитимен проверител на факти?
1. Минимален вариант (доброволческа, нефинансирана) Годишно: 0 – 5 000 евро. Нужно Юридическо лице (сдружение/фондация) такси за регистрация, счетоводство (минимално). Домейн + хостинг. Основни инструменти: архивиране на сайтове, проверка на изображения и видео (reverse image, metadata). Време и експертиза (доброволци). Какво няма да имате – достъп до официални канали на Meta/Google, участие в международни мрежи за щита при правен натиск и устойчивост.На практика това е гражданска инициатива, не институционален фактчек.
2. Малка професионална организация (независима). Годишно: 50 000 – 120 000 евро е минимумът, за да работите сериозно. Разходи за 2–3 души на хонорар (журналист + анализатор + редактор), юрист (на повикване), счетоводство инфраструктура и пътувания / достъп до бази данни. Какво получавате – регулярни проверки, публична отчетност, шанс за международно членство (IFCN, EFCSN и др.)➡️ Тук започва истинската работа, но и натискът.
3. Партньор на Meta / Google / IFCN Годишно: 250 000 – 1 000 000 евро. Това е реалността, за която малко хора говорят. Изискванията са за пълен екип (журналисти, редактори, юристи) вътрешни процедури, „стандарти за безпристрастност“, постоянна отчетност, одит, обучение по „harmful content“.
ВАЖНО: Финансирането често идва от същите структури, които после проверявате, договорите включват клаузи за „език“, „рамкиране, „деескалация“➡️ Формално сте независими, фактически ограничени. Ключовият момент (който обикновено се премълчава) Ако нямате външно финансиране, проверявате всички страни еднакво, не следвате „геополитическа рамка“👉 няма да бъдете допуснат до официалните „партньорства“. Не защото сте непрофесионални, а защото сте неудобни.
Обобщение с едно изречение: Истински независим фактчек може да съществува евтино, но извън системата. Официално признат фактчек струва скъпо и идва с условия.
❗️Къде се къса обективността?
Обективността „се къса“ не в един момент, а по няколко ясно разпознаваеми линии. Ще ги подредя логично и разбираемо, без философстване:
1. При избора на теми. Обективността приключва още в момента, в който едни теми системно се проверяват,а други системно се игнорират. Ако една и съща ситуация (напр. военни действия, санкции, цивилни жертви) се разглежда подробно в един конфликт, но се премълчава или омаловажава в друг – това вече не е фактчек, а редакционна политика.
2. При дефиницията кое е „факт“. Обективността се чупи, когато официална позиция на правителство автоматично се приема за „факт“, а алтернативен източник автоматично се обявява за „дезинформация“, без да се проверява съдържанието му по същество. Факт ≠ източник с „правилен“ геополитически знак.
3. При езика. Много показателно е „агресия“ срещу едни, „право на самозащита“ срещу други, при сходни действия. Когато езикът се калибрира според това кой го извършва, а не какво е извършено, обективността вече не съществува.
4. При финансирането. Няма как да има пълна обективност, когато финансирането идва от държави, корпорации или фондации с ясна политическа линия, когато същите тези донори са обект или страна по темите, които се „проверяват“. Тук не става дума за лоши намерения, а за структурен конфликт на интереси.
5. При санкционирането. Обективността окончателно се губи, когато „грешни“ твърдения се наказват, а „удобни неточности“ се подминават. Фактчекът не трябва да е инструмент за дисциплиниране на общественото мнение.
6. При липсата на симетрия истинската обективност изисква едни и същи стандарти, едни и същи въпроси, едни и същи критерии, независимо дали става дума за САЩ, Русия, ЕС, Израел, Украйна или когото и да било. Когато симетрията липсва – има позиция, а не проверка.
Обективността не се губи с една грешка. Тя се губи, когато проверката на фактите започне да обслужва наратив, вместо реалността. И точно там се ражда недоверието.
❗️Истината е, че …. Чрез социалните мрежи и медиите се извършва масова манипулация на общественото мнение чрез политическа пропаганда, защита на интересите на определени – правилни според политиката на САЩ и сателитите й държави и подкрепа на техните позиции.
Къде се „къса“ обективността при проверката на факти?
1. „Обективност“ ≠ „абсолютна истина“. Факт чекът по дефиниция не е философско търсене на истината, а проверка дали дадено твърдение съвпада с определен набор от източници, които предварително са обявени за „надеждни“. Проблемът започва тук КОЙ определя кои източници са „надеждни“, по какви критериии и дали тези критерии са еднакво прилагани.
2. Стандартите не са неутрални – те са политически рамки. Международните мрежи за факт-чек (IFCN, Poynter, Meta партньори и др.) работят по западни нормативни рамки, които включват външнополитическата позиция на САЩ и ЕС с терминология, наложена от НАТО/ЕС (напр. „агресор“, „анексия“, „окупация“) санкционни режими и официални позиции на „съюзнически“ държави. Това не е скрита конспирация, а открита институционална рамка.
3. Един и същ факт ≠ еднаква оценка. Фактите може да са сходни (бомбардировки, цивилни жертви, разрушения), оценката е различна, защото политическите съюзи са различни геополитическият интерес е различен. Факт чекът не проверява морала, а съвпадението с официалната позиция.
4. Какво реално се проверява? На практиката не се проверява дали нещо е справедливо, не се проверява дали е лицемерно, не се проверява дали има двойни стандарти. Проверява се … „Съвпада ли това твърдение с позицията на институциите, които сме приели за референтни?“. Ако не съвпада → „подвеждащо“, „невярно“, „липсва контекст“.
5. Следователно – има ли „чиста“ обективност? Краткият и честен отговор е: НЕ
Има институционална обективност, процедурна обективност, политически обусловена „коректност“. Но абсолютна, универсална обективност при проверка на факти не съществува, защото изборът на източници вече е позиция, езикът вече е рамка, контекстът вече е интерпретация.
6. Най-важното разграничение.
Има разлика между проверка на факти и контрол на наратива. В много случаи двете се припокриват. Това не означава, че „всички лъжат“, а че не всички гледат от едно и също място.
Да живее демокрацията!
