И тази вечер в новините на БТВ съобщиха за криза в болницата в Перник. В цяла България има остър недостиг на кадри в здравеопазването. Няма акушерки, няма медицински сестри, няма лаборанти… вероятно пропускам и още. А за лекарите – положението е ясно – кът са.
И сега искам да попитам нещо, което все по-често изниква в съзнанието ми:
Как така по времето на „омразния“ за някои хора социализъм имаше здравна служба във всяко село, лекар във всяко малко населено място и модерни болници в градовете?
А, да – сетих се! Имаше разпределения. Държавата обучаваше кадри напълно безплатно, а в замяна на това младите лекари, сестри, учители и инженери работеха там, където бяха нужни.
Няма нужда да ми се пенявите колко „несправедливо“ било това да те разпределят срещу реално заплащане, при положение че не си дал и лев за образованието си. Днес, положението е следното:
Студенти има – кадри – не.
И ако някой се наеме да зададе въпроса „Защо?“, обикновено среща мълчание или клишета за „свободния пазар“.
Повтарям се – знам. Но, ако на някой във властта изобщо му пука, нека отвори архивите на МОН и другите министерства и види как реално се е управлявало преди. Как се е правила кадрова политика, как са се обезпечавали малките населени места, как се е градила държава, а не пазар.Ако някой реши да мисли с глава, а не да цитира разни „евроценности“, може би ще осъзнае, че управлението е отговорност, а не лозунг.
В допълнение искам да спомена, че немците, които знаят да си правят сметката, са измислили, че един студент по медицина им струва 180 000 евро.Според данни от немската статистическа служба (Statistisches Bundesamt), през 2019 г. текущите разходи за обучение на студент по хуманна медицина и здравни науки, включително разходите за университетските болници, възлизат на приблизително 21 970 евро на студент годишно.
Поинтересувах се как се формира тази сума?Общата инвестиция от около 180 000 евро обхваща:
1. Обучение на студент 21 970 х 6 г. = 131 820 евро.
2. Преподавателски разходи – заплати на професори, асистенти и клинични инструктори.
3. Инфраструктура – поддръжка на учебни зали, лаборатории и клиники.
4. Клинична практика – обучение в болници и медицински центрове.
5. Учебни материали и ресурси – достъп до библиотеки, симулационни центрове и други образователни ресурси.
Въпреки че студентите в държавните университети в Германия не плащат такси за обучение, тези разходи се покриват от държавата, което подчертава значимостта на инвестицията в медицинското образование.
Е, драги ми смехурковци, които се наричате управляващи – става ли ви ясно, че държавата се източва и по този параграф?
Обучаваме специалисти, които отиват да работят на Запад за по-достойно заплащане, докато вие обезкървявате държавата ни.
Къде са бесилките?
