В допълнение към написаното – трябва да се обърне внимание и на още нещо.
В публичното пространство от доста време се говори за подготвян (от онзи неправителствен сектор, който е пуснал мрежите си в МТСП, ДАЗД и МОН) закон за детско правосъдие, който по същество цели да превърне децата в самостоятелни правни субекти. Именно тук възникват сериозните въпроси и опасения.
Защото, ако бъде допуснат подобен закон, логично следва и другият проблем – доколко едно дете може да носи реална отговорност за решенията си и доколко неговото „съгласие“ може да бъде тълкувано като юридически валидно.
Казано по-просто – ако на дете бъде зададен въпрос от някой чичко дали иска да си играе на „чичо доктор“ и детето даде положителен отговор, това би могло да се интерпретира като форма на съгласие. А всички разбираме колко опасна и абсурдна е подобна логика.
Именно затова, в името на сигурността и защитата на децата, подобен закон НЕ трябва да бъде допускан – въпреки пропагандата, че той би бил в най-добрия интерес на детето.
По неизвестна за мен причина не мога да споделя публикацията на Дарина Григорова – копирам текста и я показвам на снимка.
Четете с особено внимание
„През 70-те години много писатели педофили са публикувани в Либерасьон, разпространявайки идеята, че между възрастен и дете може да има „любов“, че детето може да бъде „щастливо“ с такава връзка.
Всички „предни“ интелектуалци на времето подкрепяха това пропедофилско движение.
През януари 1977 г. Liberacion публикува отворено писмо с искане за освобождаване на трима педофили (които са прекарали три години в очакване на процеса), които „играят само сексу „Сякаш децата са „съгласни“ и дори са доволни. Писмото завърши с думите: „Три години за ласки и целувки? Просто спри, стига толкова! „
Сред подписалите това писмо е пълният цвят на френското разузнаване по онова време:
Луи Арагон, Роланд Барт, Жан-Пол Сартр, Симона дьо Бовоар, Жилес Делес, Андре Глуксман, Феликс Гуатари, Жан-Франсоа Лиотар, Мишел Фуко, Габриел Мацнеф, Катрин Мийо, Филип Солерс, … Общо 69 души.
Там бяха психолози, психоанализатори и специалисти от детството. Политиците – социалистите Жак Ланг и Бернар Кушнер (последният започна и трафик на органи в Косово. Но тогава никой не вярваше в това).
Въпреки това „нормализация“ на педофилията (този термин изглеждаше неутрален, абсолютно приемлив) не се състоя тогава, населението още не беше готово.
Педофилите трябваше да отидат в полуподземия. Но те всъщност не са се скрили.
Днес имат нов опит за нормализиране – но вече чрез задължителната (от 3 години, от детската градина) програма „сексуално образование“ в училище. Там обясняват всичко на децата, до техническите детайли.
С рисунки, скици и др.
И изглежда този път имат шанс.
Понеже няма масова съпротива от страна на родителите (много не знаят), първо вдигнаха малко шум и се успокоиха.
Жабата трябва да се готви бавно. //tg френски вид“
