Автор на публикацията, която ще прочетете по-долу е Irini Zikidis. Темата е изключително сериозна и трябва да се прочете внимателно и с разбиране.
Тази новина носи заряда на атомна бомба, но кой знае защо ще я откриете само в маргиналните медии. Ни дума в грантово-финансираните медии на олигархията. Но пък в BBC има доста добра статия по темата (прилагам линк в коментарите).
‘Накратко:
Преди броени дни френското министерство на вътрешните работи публикува на сайта си доклад от 76 страници за организацията „Мюсюлмански братя“, посветен на политическия ислямизъм в Европа и частност Франция, който доклад е възприет като „шокиращ“.
В доклада се проследява историята на установяването в редица европейски страни на „заклети бойци“ на Мюсюлмански братя, чиито цели са:
- „реислямизация“
- „сепаратизъм и подривна дейност“.
- „политически ислямизъм“,
като някои от методите за постигане на тези цели са „навлизане на исляма в асоциации, училища за изучаване на Корана, джамии и овладяване на медии“.
IКойто ме познава знае, че имам две големи болки – кървавата баня в Сирия и ислямизацията на Европа. Мюсюлмански братя е онова, което свързва и двете теми. Приятелите ми във Фейсбук знаят, че имам един статус, който съм поствала десетки пъти и вероятно е омръзнал до смърт на всички. Въпросният статус го писах седмици, докато ровех, търсех, проучвах и се парализирах от ужас от дейността на Мюсюлмански братя в Западна Европа. Няма как да не го постна пак.
Мюсюлмански братя е най-старата и най-голямата ислямска политическа организация в световен мащаб. Основана е през 1928 г. от Хасан ал-Банна в Египет, а лонзунгът й е „Ислямът е решението”. Статутът на организацията е полулегален навсякъде, а тя се финансира от изключително богати членове от целия свят. Към днешна дата организацията се е накичила с призиви за „толерантност, мир и любов”, но зад лустросана фасада реалността е друга. Лозунгът на „Мюсюлманско братство“ е „Ислямът е решението“, и не е променян от самото създаване на организацията, като е добавено мотото „Аллах е нашата цел, Коранът е нашата конституция, Пророкът е нашият лидер, Дхижадът е нашият път и смъртта в името на Аллах е нашата цел!“.
През 1982 Хафез ал Асад, бащата на Башар ал Асад, дави в кръв въстание на Мюсюлмански братя, които обявяват тотален джихад на сирийското правителство от джамиите в Хама. Дни по-късно, старият Асад вкарва армията си в града, където избива над 25 000 братя и техни симпатизанти, а няколко хиляди хвърля в затвора. През 2011 година избухват бунтовете в Сирия, като част от „Арабската пролет”, вече при младия Асад. В западния свят тези бунтове се представят като „бунтове на демократично настроени араби срещу тиранията на Асад”, и със сигурност, сред участниците е имало и такива. В огромната си част, обаче, демократично настроените сирийци бързо и безмилостно са претопени в огромната маса ислямистки групировки, свързани с Мюсюлмански братя или Ал Кайда (генезисът на Ислямска държава започва от структурите на Ал Кайда в Ирак), които последните години воюват на терен.
Преди няколко години във Великобритания избухна огромен скандал. Ставаше дума за следното: през 2020, целият борд на най-голямата ислямска благотворителна организация в Обединеното кралство – Islamic Relief Worldwide, беше принуден да подаде оставка, след като стана ясно, че новият председател Almoutaz Tayara е демонстрирал антисемитизъм и е възхвалявал терористични организации. Не им върви на Islamic Relief Worldwide, наистина не им върви, като се има предвид, че старият им председател беше освободен едва месец преди това – за какво? Познахте. За антисемитизъм и възхваляване на терористични организации. В своите публикации в социалните мрежи той е наричал евреите „внуци на маймуни и свине“, египетския президент Сиси – „ционистки сводник“ и „ционистка свиня“, а бойците на Хамас „велики мъже, биещи се за свещената кауза на Мюсюлмански братя“.
Защо скандалът беше толкова голям? Защото базираната във Великобритания, Бирмингам, Islamic Relief Worldwide е не само най-голямата ислямска благотворителна организация в Обединеното кралство, но и една от най-големите в света. Тя е изключително могъща и уважавана, притежава представителства в 50 страни, оперира със стотици милиони долари, има консултативен статут към Икономическия и Социален Съвет на ООН, партнира си с Европейската комисия, Червения кръст, Червения полумесец и множество други световни организации, както и с голям брой неправителствени организации. Ясна ли ви е картинката?
На фона на цялото това могъщество и блясък, възмущението и изненадата във Великобритания бяха големи. Аз обаче се чудя, дали британците изобщо имаха основание да бъдат изненадани. Само преди година Islamic Relief Worldwide се забърка в подобен скандал в Германия. Тогава германското правителство заявява, че германският клон на организацията (Islamic Relief Deutschland), както и централата ѝ във Великобритания имат „сериозни връзки“ с Мюсюлмански братя или със свързани с тях организации. Колко голяма би трябвало да бъде изненадата в този случай? Особено, ако се върнем още по-назад във времето. През 2014 година Израел забранява дейността на Islamic Relief Worldwide на Западния бряг заради връзки с Мюсюлмански братя, а по-късно през същата година ОАЕ ги обявява за терористична организация отново поради същата причина. Не знам вие какво виждате, но аз виждам това: 2014 – Мюсюлмански братя; 2019 – Мюсюлмански братя; 2020 – Мюсюлмански братя. Оставяйки настрана разни незначителни подробности от типа, че Islamic Relief Worldwide получава финансиране дори от ООН, а в конкретните случаи и от британските и германските данъкоплатци, пред мен възникват поне два въпроса.
Първо, възможно ли е европейските правителства и служби за сигурност да не забелязват връзките на тази организация с Мюсюлмански братя? Значи, установяваш, че могъща и изключително богата организация възхвалява терористи, след което нейният председател „дълбоко засрамен“ изтрива постовете си в социалните мрежи и вече няма проблем? Някакъв борд подал оставка – и толкова? Германското правителство отправя гръмки обвинения, но не се предприемат никакви други действия? Или либерално-глобалистките елити на континента съзнателно допускат всичко това?
Вторият въпрос е по-интересен: По какъв начин Islamic Relief Worldwide се вписва в либералния, мултикултурен пейзаж на западния свят или по-просто казано – как взаимодейства със споменатите по-горе други НПО. Веднага попадам на хвалебствен материал за организацията от Open Democracy (аналогът на Отворено общество в САЩ), а след това и на списък с проекти финансирани от господин Сорос, които включват не само Islamic Relief Worldwide, но и други организации свързани с Мюсюлмански братя. И тук вече се оказвам на брега на огромен океан от информация за дейността на Братята в западния свят. И вече не става дума за една структура (Islamic Relief Worldwide), а за сложна екосистема от различни по дейност организации, които на пръв поглед нямат връзки помежду си. Но така изглеждат всички модерни „мрежови организации“ – без видим център и йерархия. Количеството на материалите по темата е наистина значително и изглежда, че Мюсюлмански братя са се разположили нашироко и много удобно на Запад.
Когато се говори за представителите на Мюсюлмански братя в европейски и американски контекст, трябва да се имат предвид няколко неща. Това не са някакви брадати диваци, те само използват за целите си брадати диваци на терен в Близкия Изток. Говорим за добре облечени и добре образовани активисти с научни степени от Оксфорд и Харвард, в повечето случаи второ-трето поколение мигранти, които отдавана са инкорпорирани в прогресисткия мулти-култи интелектуален и политически елит. Много от тях са дори университетски преподаватели. Нещо типично за техните структури – не винаги пряко може да бъде забелязана организацията майка. Те са се снабдили с огромен шлейф от организации спътници с различен профил, от типа на благотворителни организации, културно-просветни организации , които дори не изглеждат свързани помежду си. И именно на този нов интелектуален елит е възложена задачата да „нормализира“ исляма по две основни линии. От една страна , да го популяризира на западняците в подходящ контекст – религия на мира, културни традиции и дрън, дрън. И от друга страна, което е особено важно – да промени и да „модернизира“ или като щете да „цивилизова” исляма, за да го направи по-приемлив за западното общество.
Темата за конверегенцията между исляма и либерализма е изключително тежка. Вероятно за човек, неизкушен от тая тема, се струва налудничаво, дори на ръба на конспирацията някой да твърди, че либералните правителства насърчават исляма в Европа. Нека го кажа така – ислямът е политическа доктрина от създаването си, с коренно различен от християнския мироглед и философия, и поради тази причина той може да е полезен на социалните инженери. Той налага колективистка философия и практика, и се пресича успешно с глобалистко-либералната колективистка проповед. Казано просто – една от целите на социалния инженеринг е да бъдат заличени постепенно индивидуалните права, и изобщо индивидуалния светоглед, в името на подчинението на индивида на „нуждите“ на общността. Индивидът в ислямското общество винаги е доминиран от нормите. Ако разгърнем още малко тази идея, можем дори да кажем, че в мюсюлманското общество индивидът се самоконтролира до такава степен, че вероятността да се роди революционер, е изключително пренебрежимо малка, сравнена с едно християнско общество. А какво по-добро за едно глобално общество, парализирано от цензура и контрол?
Особено интересна е темата за паричните потоци, които либерални НПО-та наливат в каузите на Братята. Да напомням ли за странните аномалии от типа на прогресивни леви в със знамената на ССА в САЩ и феминистки в Берлин които се търкалят по земята, докато крещят „Аллах Акбар”? Или влизането в политиката и издигането до върховете й на Линда Сарсур и Илхан Омар – и двете защитнички на каузата на Мюсюлмански братя?
