Независима държава или територия под наем?

Кога една страна престава да бъде суверенна?

В последните години станахме свидетели на множество решения, взети от българските управляващи без обществено обсъждане, без дебат в парламента и без елементарно уважение към гражданите. А когато се стигне до теми от жизненоважно значение – като участие във война, разполагане на чужди войски и военна инфраструктура – мълчанието от страна на властта не е просто укоримо. То е престъпление срещу държавността.

Подписване на договори зад гърба на народа

Какво означава една държава да е независима? Най-малкото – да може самостоятелно да взема решения за територията си. Когато обаче се подписват инфраструктурни договори с чужди сили, които ангажират бъдещето на страната за десетилетия напред, без дори един обществен дебат – това вече не е суверенна политика. Това е политика на подчинение.

Инфраструктурата не е просто логистика – тя е стратегическа зависимост. Веднъж изградена и предоставена за военни цели, тя не може да бъде премахната без тежки последици. И всяко „да“ на подобно споразумение без знанието на народа е предателство в костюм и вратовръзка.

Чужди армии без референдум

Разполагането на чужди войски на българска територия, използването на бази, участие в учения и военни операции – това са решения с пряко отражение върху националната сигурност. Когато такава политика се налага без да бъде поставена на референдум, въпросът вече не е дали сме съюзници в НАТО, а дали изобщо сме нация, която сама решава пътя си.

Нито един от гражданите не е питан дали иска България да стане част от „зона за ускорена мобилизация и подкрепа на НАТО“.

Никой не е питан дали иска бази, батальони, техника, и евентуално – бойни действия, на българска земя. Това не е демокрация, това е геополитическа васалност.

Политическо мълчание по въпроси на живот и смърт

Най-показателното за състоянието на независимостта ни е гробното мълчание, когато въпросите касаят:

• участие във военни блокове и конфликти;
• разполагане на войски и оръжия;
• ангажименти, които поставят страната в първа линия при евентуална война.

Властта не информира, не дебатира и не обяснява. Тя инсталира решения, наложени от другаде, а гражданите са поставени пред свършен факт. Когато едно управление не защитава националния интерес, а обслужва външен, то вече не е легитимно, дори и да има мандат.

Държава ли сме все още?

Независимостта не е абстракция. Тя се изразява в действия – в начина, по който се вземат решения, в начина, по който народът е чут.
Ако територията ни може да бъде използвана без нашето съгласие, ако договорите се подписват „на тъмно“, ако армията ни е под чуждо командване, и ако участието ни във война е въпрос на външен интерес, а не на вътрешно решение – тогава не сме държава.

Може да имаме знаме, химн и правителство.
Но суверенитетът е нарушен, народа не упражнява властта си, защото властта действа като прокси.
Истинската независимост започва тогава, когато народът има думата и когато думата му има сила.

Днес повече от всякога България се нуждае от ясно изразена воля на народа. Решенията, които определят бъдещето ни – валута, територия, военни бази, закони и права – не могат да бъдат вземани без съгласието на суверена. Ето защо призовавам за провеждане на национален референдум, чрез който българските граждани да отговорят на следните ключови въпроси:

1. Подкрепяте ли България да прекрати членството си в Еврозоната и националната ни валута да бъде българският лев?
2. Подкрепяте ли въвеждането на валутен съвет (валутен борд) в момента на прекратяване членството на България в Еврозоната?
3. Подкрепяте ли България да предоговори условията за членство в Европейския съюз с цел гарантиране на националния суверенитет?
4. Подкрепяте ли България да прекрати членството си в Европейския съюз?
5. Подкрепяте ли да се забрани използването на централизирана цифрова валута като официално платежно средство в България?
6. Подкрепяте ли да се запазят разплащанията в брой до размер, равен на 12 средни брутни работни заплати, като всички търговски дружества и финансови институции да бъдат задължени да ги приемат при най-ниски или равни разходи за клиента спрямо други форми на разплащане?
7. Подкрепяте ли решенията на националните референдуми да се считат за приети, ако броят на гласувалите е поне равен на броя на действителните гласове, получени от политическия субект с най-много гласове на последните парламентарни избори и с „Да“ са гласували повече от половината от участвалите в референдума?
8. Подкрепяте ли Народното събрание да разглежда всяко предложение за национален референдум при събрани 50 000 подписа от инициативен комитет на граждани, а произвеждането на национален референдум да бъде задължително при събрани 100 000 подписа?

Истинската независимост не е лозунг, а способността на един народ сам да определя бъдещето си.

В заключение, искам да внеса разяснение относно подписката, която е по инициатива на Инициативен комитет в състав:

Румяна Ченалова, Соня Момчилова, Георги Димов, Симеон Миланов, Роман Кендеров

С подписа си подкрепяте инициирането на национален референдум по следните въпроси, свързани с независимостта, финансовия суверенитет и правото на гражданите да вземат решения по ключови теми от обществено значение.

‼️ Подписът Ви НЕ означава, че сте съгласни с всички въпроси.
Той означава, че подкрепяте правото на българския народ да бъде попитан чрез референдум и сам да реши бъдещето си чрез демократично гласуване.

📌 При евентуално произвеждане на референдума всеки гражданин ще може да гласува поотделно с „ДА“ или „НЕ“ по всеки от въпросите, според личното си убеждение.

Подписката е стъпка към зачитане на народния глас – не за налагане на определени решения, а за даване на възможност обществото да избере.

Съединението прави силата!

Нека си върнем властта.

Нека решаваме сами.