Понеже случаят „Петрохан“ започна да си измества фокуса към лични оценки, морални присъди и политическа надпревара, нека върнем фокуса там, където всъщност е същинският проблем.
Пълната абдикация на държавата от борбата с вноса, производството и разпространението на наркотични вещества, както и липсата на адекватна помощ и лечение на зависимостите при непълнолетните.
Това е важният въпрос.
Всичко останало е… празен шум, а умрелите не могат да бъдат върнати към живот.
Разпространението и продажбата на наркотични вещества са незаконни дейности и по своята същност са обект на пряк контрол от страна на държавата.
Проблемът е, че държавата твърде често си затваря очите и не предприема реални, видими и ефективни действия.
Категорично смятам, че на високо ниво в службите съществува информация кои са лицата и структурите, които внасят, произвеждат и търгуват с наркотични вещества.
Категорично смятам, че е във възможностите на органите на МВР да установят и арестуват значителна част от дилърите, които ежедневно продават наркотици.
Също толкова категорично смятам, че държавата разполага с необходимия ресурс да създаде специализирани центрове за спасение – лечение на наркозависими деца, така че родителите да имат реална подкрепа и алтернатива в тази изключително тежка битка.
Ресурс има.
Има достатъчно държавни и общински имоти, които пустеят и които могат да бъдат предоставени на МЗ, МОН или на специално създадено звено.
Има достатъчно подготвени кадри – включително млади пенсионирани военни и служители на МВР, които биха могли да осигурят ред и сигурност в подобни структури.
Има лекари, които с готовност биха помогнали.
Сигурна съм, че има и учители, които биха работили с тези деца.
Има и огромен брой изстрадали родители, които биха се включили. Убедена съм, че мнозина биха работили дори доброволно, в името на това да бъде спасен детски живот.
Възможности има.
Това, което липсва, е политическа воля.
И именно това е истинският проблем.
Давам тази безплатна идея на всички политически партии – доразвийте я и я представете в предизборните си програми.
Вместо родителите да се чудят къде да изпращат вече зарибените си деца държавата може и е длъжна да поеме отговорност.
Защото това не е просто личен или семеен проблем.
Това е обществен проблем.
Проблем на националната сигурност, на здравето и на бъдещето на децата ни.
