Изчаках няколко дни да стихне еуфорията около случилото се със сина на Радан Кънев. Продължавам да не разбирам защо се хаби енергия и от двете страни на барикадата и от тези, които го защитават и онези, които го хулят… вместо енергията да се насочи там, където трябва.
Нима МВР не знае кои са дилърите, търговците, производителите и вносителите на наркотични вещества?
Знае! И си трае.
Знае ги поименно, знае им маршрутите, знае обектите, в които се „работи“, знае на кои училища кои са пласьорите. Но… бездейства.
Проблемът е, че с наркотици се зарибяват все по-малки деца.
Проблемът е, че много родители разбират твърде късно за това, че детето им е зависимо.
Проблемът е, че обществото продължава да казва:„Махни го, това е наркоман!“,вместо да разбере, че това е болно дете, което се нуждае от помощ. А държавата – и тук я няма.
Държавата не предлага адекватна ПРОФИЛАКТИКА.
Няма работещи програми за лечение, а местата, на които родителите могат да се обърнат за помощ, са малко, скъпи или просто формално съществуват. И докато институциите се правят на слепи, наркотиците вече се продават като семки и бонбонки пред училищата, а децата ни – нашето бъдеще – бавно умира, при това без да се стреля.
За дилърите – свобода.
За зависимите – стигма.
За обществото – мълчание.
И после някой се чуди защо този народ е болен. Защото „главата“ не просто мирише – направо ВОНИ.
На ви банани,на ви демокрация. 🙁
ДЕБИЛИ!!
