Изпитвам истински, вледеняващ срам от факта, че лицето К.П. беше министър-председател на България. Този срам не се дължи на външния му вид, а на действията, политиките и решенията, които характеризираха неговото управление. Той е представител на явление, което отдавна подкопава устоите на демокрацията и доверието в институциите — обикновени схематични фигури, които чрез комбинация от празни обещания и задкулисни игри получават достъп до властта.
К.П. и ПП са представителна извадка на това, което наричаме: Политическа безотговорност и корупция.
По време на управлението му/им наблюдавахме как средствата на държавата се разпределят към приближени лица и организации, често без каквато и да е прозрачност. Това не е просто лоша практика; това е национално предателство, предателство към доверието на обществото, което разчита тези ресурси да бъдат използвани в полза на всички. Вместо това станахме свидетели на разхищение, безнаказаност и политическа арогантност.
А, какво да кажа за липса на представителност и подронване на достойнството на нацията?!
Едно от най-големите унижения бе начинът, по който К.П. представляваше България пред света. С неясен изказ и разпиляна мисъл, той често оставяше впечатление за човек, който не е подготвен да защитава интересите на държавата на международната сцена. Това е обидно за всеки българин, който очаква лидерът му да бъде достоен представител, способен да вдъхне уважение и доверие.
Но най-голямото обвинение е към нас самите. Как допуснахме такъв човек и неговите „авери“ да заемат тези ключови позиции? Как се примирихме с това? Липсата на активност и критично мислене в обществото са основните причини, поради които подобни личности могат да достигнат върха на властта.
Този случай трябва да ни служи като предупреждение. Демокрацията изисква активност, критичност и отговорност от страна на гражданите. Тя не се изчерпва с гласуване веднъж на няколко години, а изисква постоянен контрол върху действията на управляващите. Само така можем да избегнем срамни периоди като този.
